Последните проучвания сочат, че не би могъл да спечели на следващите президентски избори

В петте години след опита за преврат в Турция Ердоган бе твърде жесток, надцени се, заобиколи се с ласкатели, повтаряше грешките си и ставаше все по-нетолерантен - краят му е предизвестен, коментира Бану Гювен за Дойче Веле

Реджеп Тайип Ердоган успя да овладее опита за преврат от 15-и юли 2016-а година, за който обвинява своя бивш съмишленик Фетхуллах Гюлен. По време на двегодишното извънредно положение той използва всички възможни средства, за да елиминира евентуалните пречки пред абсолютната си власт. Въпреки това никога досега не е изпитвал такива опасения по отношение на нея. Последните проучвания сочат, че не би могъл да спечели на следващите президентски избори. И има конкретни причини за загубата на доверие - става въпрос за грешки, които Ердоган отказа да отстрани. Грешки, типични за тирани.

Той беше твърде жесток

След неуспешния опит за преврат Ердоган започна най-масовата чистка в политическата история на Турция. Десетки хиляди военни, съдии, прокурори, държавни служители и преподаватели неоснователно загубиха работата си и бяха заместени от близки до партията фигури. Журналисти, писатели и представители на гражданското общество бяха пратени в затвора без изгледи някога да бъдат освободени. Неговите противници в политиката бяха отстранени още преди това. През петте години, изминали от опита за преврат досега, Ердоган обяви за терорист или чужд агент всеки, който му се противопостави.

Той използва извънредното положение, за да затвори устата на критичните медии. Сред тях е и информационният канал, за който аз работех. Подобни жестокости са трудни за приемане, дори от страна на последователите на режима.

Той се надцени

Ердоган надцени външнополитическото си влияние. Цялата държава плаща цената за това. Какво си мислеше той, когато задържа американския пастор Андрю Брансън и го обвини във връзки с движението на Гюлен? За да освободи Брансън, той настояваше Тръмп да екстрадира Фетхуллах Гюлен, който живее в Пенсилвания. Вместо това на Турция бяха наложени санкции и увеличение на митата. За няколко дни курсът на лирата спрямо долара се срина с 40 процента.

Той избра погрешните хора

В обкръжението на Ердоган в момента има само роднини, приятели или хора, които му казват единствено това, което той иска да чуе. Никой не споменава грешките му. Който се осмели да го направи, бива изхвърлен. Разкритията на един мафиотски бос показаха някои от порочните практики в близкия кръг на президента. Включително изнудване на бизнесмени със заплахата да бъдат обявени за привърженици на Гюлен.

Той повтаряше грешките си

В рамките на две години Ердоган смени трима гуверньори на централната банка, защото не бяха съгласни с неговата парична политика. Въпреки икономическите реалности, Ердоган продължаваше да настоява, че високите лихви ще доведат до галопираща инфлация. Назначението на зет му Берат Албайрак за финансов министър също не би добро решение - той стана причина централната банка да продаде 128 милиарда долара, за да подкрепи турската лира, което в крайна сметка не попречи на валутата да се срине. Финансовите пазари си отдъхнаха след оттеглянето на Албайрак, но за лирата вече беше твърде късно.

Той ставаше все по-нетолерантен

Както всеки друг тиранин, Ердоган отговаряше на всяка форма на многообразие с гняв, насилие или в най-добрия случай с невежество. Независимо дали става въпрос за различно политическо мнение, прокюрдска партия, знаме с цветовете на дъгата, студенти, феминистки - той инструктираше полицията и съдебната власт да действат брутално срещу тях.

Веднъж Ердоган нарече опита за преврат "божи дар", защото вярваше, че той ще му позволи да овладее страната напълно. Но допусна поредната грешка, типична за тираните, като повярва, че е непобедим. И забрави, че тиранията е система, която има край. Нейната природа предопределя нейното унищожение. Като черна дупка, която се свива, докато изчезне напълно.

Поведението на Ердоган след неуспешния опит за преврат ускори още повече този процес. Изглежда, че той е достигнал точката, в която тиранията безвъзвратно изчезва в черна дупка.