Ведомството бе обезкървявано години наред

От известно време обществото ни не спира да се вайка какво МВР доживяхме. Полицаи помагат на убиец, за да се скрие от закона. Същите блюстители на реда, пък и други като тях опъват чадър над откровени бандити. Гранични полицаи си затварят очи пред мигранти. А антимафиот се качва зад волана, като подсилва доброто си настроение с малко трева.

Подобни дописки обикалят информационния небосклон, но на народа не му остава нищо друго, освен да цъка с език, да проклина съдбата си и да се моли Господ да му на помощ, пише в свой коментар Катя Илиева, публикуван във FROG NEWS.

Пълна измама е да се говори, че видите ли разпадът на системата е от вчера или днес. Той започна преди няколко десетилетия, когато политици от различни разцветки - основно ГЕРБ, БСП и ДПС се усетиха, че вътрешното ведомство може да бъде техния гробокопач, но и личната им пътеводна светлина. Именно затова решиха да я обяздят брутално, цинично. Като долнопробна проститутка. За да са сигурни, че ще им е вярна и винаги под ръка.

На първо място, целенасочено или не, но ведомството бе обезкървявано години наред. Най-опитните и кадърни имена бяха развенчавани, обругавани, омаскарявани или най-нагло изритвани, все тая. На тяхно място се настаниха безскрупулни кариеристи, които цял живот са чакали да им се усмихне щастието и да сложат на вратата си табела “Началник”. За съжаление малцина от тях стават за нещо, понеже в по-голямата част от времето си са погълнати от изкуството да оцеляват в мътни води. Именно те станаха и най-изкусни в близането на подметки на този или онзи шеф. И ако в началото този ритуал се е прилагал към преките ръководители, след това с лекота се прехвърли към високите нива. И така, та чак до политиците в парламента.

На възлови места в МВР се оказаха най-неподготвените. Но и най-лоялните и зависими хора. Оказа се, че да си мижитурка - супер много се котира, а да си доносник - си е жива привилегия. На кого му пукаше, когато например начело на ведомството застана Младен Маринов, чиито професионални резултати на подчинената му Столична полиция, известна с абревиатурата СДВР, бяха най-отчайващи в страната?! Последна по резултати! Да не припомняме голямата въпросителна дали е бил шофьор на известния престъпен бос Мето Илиенски? Безсмислено май ще се окаже да отваряме дума и за съдебно-прокурорската корупционна сага “Осемте джуджета”, в която също изплува името на Маринов и неговата дъщеря.

На някой дали му мигна окото, когато във Фрог изнесохме данни за това, че шефове в плевенската дирекция на вътрешните работи взимат пари от местен наркобос. Най-страшното е, че същите “топ” началници бяха подчинили въпросната банда, за да ѝ дават поръчки - кой да бъде опожарен, пребит или пък набеден за престъпник. Ако питате къде са те сега, ще ви кажем - пак там.

Системата започна да куца стремително и при подбора на кадри. За отделните служби, изградили престиж и име, вече не се искаше нито опит, нито постижения. Най-важното бе да си човек на човека. В деликатна ситуация бяха поставени и психолозите на МВР при избора на мераклии да облекат униформа. Така във водовъртежа неочаквано попадаха “куцо, кьораво и сакато”. Компромисите родиха изкривените образи на българското ченге. Не случайно засукани полицайки ни изглеждат по-скоро като порноактриси, отколкото като красиви инспекторки от нашумяло криминале. Мечтайте си….

Кадровите проблеми се трупаха капка по капка, докато не превърнаха МВР в невъзможна за честни, почтени и работливи служители. Нещо повече, случеше ли се да постигнат нещо, веднага ги пращаха в “трета глуха”. За назидание. Цяла сага може да се напише за това, че от репресивна, МВР се превърна в социална институция. Идете в което си искате районно управление или пък регионална дирекция и ще видите, че там бъка от тетки, лилинчовци, шури и шуранайки.

А забравихте ли, не бе отдавна времето, когато министерството приличаше на тъпан, с който се огласяха невиждани “ювелирни” акции. Заложи се на шоуто, като се разчиташе на късата памет на обществото. Резултатът от всичко това не закъсня - болшинството от зрелищните операции, да не казваме всички, претърпяха пълен погром. И пак на нас ни нахендриха да плащаме от джоба си по осъдителните присъди за грешките на политико-олигархо-топ-шеф- ченгетата.

За всички е писано, сигнализирано, алармирано. Каква полза, когато народът избра за пореден път Христо Терзийски от ГЕРБ за депутат. Човекът, оглавяваше МВР, докато въоръжени до зъби ченгета пребиха и се гавриха с децата ни зад колоните на министерски съвет през 2020 г. Забравили сте?! Да?! Не се чудете тогава, че покрай вас щъкат такива като татуирания до мозъка на костите си Семержиев, погубил две млади жени ей така - за кеф. Ще стават все повече, уверяваме ви.

Вече никой не се трогва от твърдения, че политиците ни нямат морал и съвест. А ние имаме ли, след като не само робски си ги търпим, но и за сетен път си ги избираме?