Хистероидната и настойчива словесна свръхактивност напоследък на вождове на ДПС и на ислямското вероизповедание у нас по повод видени единствено от тях етнически и верски проблеми, свързани главно с неплатени данъци на Мюфтийството, не хармонира с Конституцията ни, където чл. 13, ал. 4 гласи, „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.“

В този контекст официалната среща по заръка на агент Сава между един политически водач на партия и двама религиозни водачи, агенти на ДС, агент Андрей (мюфтията) и агент Симеонов (патриарха), е незаконосъобразна, тъй като очевидно преследва политически цели, свързани с властта и наближаващите избори.

У нас вече има около 1300 джамии при мюсюлманско население от 700 000 души. За сравнение, във Франция при 6 милиона мюсюлмани има само 1 600 джамии, шест пъти по-малко в относителен брой. Всеки може да съобрази какво означава това. 

В нашата християнска страна вече имаме извън държавната система на образованието Висш ислямски университет в София, филиал на Анадолския университет в Пловдив, десетки ислямски училища, многобройни курсове за изучаване на Корана, колко са те в момента не е ясно.

Коранът, изучаван в тези курсове, е послание на Аллах, предадено чрез неговия пророк Мохамед под формата на знамения. Състои се от от 114 сури и е свещената книга на исляма. Съдържа основите на тази религия, но и наставления и предписания за праведен живот (шариат). 

Характерни за исляма са неистовата себеотдаваща се вяра и особеното отношение към тези, които изповядват друга религия, към така наречените неверници, към които спадаме и ние, християните-българи. 

В петата сура се заповядва: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни!” (5:51) 

В друга сура се казва: “Не вземайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието” (9:23). 

Нещо повече, още във втората сура по отношение на неверниците се настоява: „И се сражавайте с тях, докато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах” (2:193). 

Заповядва се: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29).

Дарените с Писанието са християните. По време на турското робство налога джизя (или джизие) са плащали безусловно и с покорство всички българи-християни на възраст от 15 до 75 години. Данъкът се е събирал като откуп на друга вяра. Размерът му през ХVІІ век е бил около 20 пари, или половин златен алтън (турска жълтица) на човек годишно, плащането можело да стане и с работа (ангария). После този размер нарастнал няколко пъти. Значи, ако примем, че българското християнско население в Мизия, Тракия и Македония тогава е било 3,5 милиона, можем да пресметнем приблизително, че турците годишно са вземали от българите джизие около 25 тона чисто злато в пари или в труд. Не говорим за другите данъци, за еничерсвото и т.н. 

В 47-та сура четем категоричното послание: „Когато не повярват – гибел за тях!” (47:8) 

За неверниците са предвидени мъчения и наказания: „За неверниците има болезнено мъчение.” (58:4), „За неверниците има унизително мъчение.” (58:5). 

Самите наказания за неверниците са особено жестоки: „Да се отсекат ръцете и нозете им кръстом!” (5:33), т.е. ляв крак и дясна ръка и обратно. „Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници! (8:12) „За неверниците е мъчението на огъня.” (8:14) и др. 

В сурата „Нух” даже има молитва към Аллах: „Господи мой, не оставяй на земята нито един неверник!” (71:26).

Според Тематичния индекс в изданието на Корана на български език от фондация „Тайба” (1999 год.), в него има 29 указания за суровост към неверниците (вкл. християните), 46 насмешки към тях, 15 заплахи към тях и т.н. Всеки може да види.

Питам се, ако всичко това се прокламира, възприема и се внася в мотивацията за жизнено поведение на български граждани, дали няма да се пристъпят правилата за толерантност и взаимна търпимост между различните вероизповедания у нас?

Автор: ​Акад. Петър Иванов