МВР не за първи път се опитва да прикрие извършителите на тежки криминални престъпления. Случаят в Пловдив, в който на 12 август 24-годишният Милан Дивеков блъска смъртоносно на пешеходна пътека в Пловдив 63-годишен мъж, не е единичен. В града под тепетата дознателят - бивш катаджия "забравя" да назначи кръвна проба за алкохол и наркотици и автотехническа експертиза. Не задържа и извършителя, а го пуска да си върви по живо, по здраво. Накрая се наложи лично главният прокурор Сотир Цацаров да скочи срещу безхаберието на полицията в града под тепетата. Историята завършва засега с уволнението на директора на пловдивската полиция Пламен Узунов.

Преди години имаше един друг грандиозен скандал в Костинброд, който по подобен начин полицията успешно прикри, се казва в разследване, публикувано в новия брой на в."ШОУ", който вече е на пазара.
Първият подобен скандал в по-новата история е в Костинброд на 11 и 12 ануари 1998 година. Тогава управителят на фабриката "Олинеза" Христо Кръстев и бизнесменът Станимир Жарков, който е собственик на фирма, произвеждаща опаковки за фабриката за лютеница и майонеза, пребиват 17 работници. Според обясненията им по-късно двамата заподозрели подчинените си, че крадат системно от фабриката.Затова викнали мутри и заедно с тях ги набили както трябва. Но това не ги удовлетворило.

Побоят се превърнал в извращение, защото биячите съблекли жертвите голи, обгаряли със запалени вестници половите им органи и гасили фасове по телата им. Гаврата продължава 48 часа. На 11 януари вечерта е пребита първата нощна смяна, а на следващата вечер и втората.
След наказателната акция работниците били принудени да дадат между 200 и 250 хил. стари лв., 2 лади и златни бижута. Уж, за да покрият кражбите. 
Големите извращения на МВР обаче предстоят.

След втората нощ на побои, две от майките на работниците отиват след полунощ при дежурния в местното районно полицейско управление с идеята да се оплачат. Дежурният изненадващо им казва: „В полицията знаем за тоя случай, а шефовете пък знаят какво да правят с работниците!” /?/ Налага се жените да потърсят помощ от кмета на Костинброд и от местната прокуратура.
МВР де факто научава за случая от въпрос на журналист до областната дирекция на МВР в София на 14 януари.

Така става ясно, че местната полиция въобще си е затворила очите за скандалното пребиване на работниците. Разнобоят между полиция и прокуратура продължава с чутовна сила. Проверка на окръжния прокурор на София, (тогава - сегашният вицепрезидент Маргарита Попова – бел.ред. ) показва, че в районната прокуратура е заведена единствено докладна записка, че има данни работниците да са извършили кражба и едно обяснение от един от управителите на "Олинеза".

В прокуратурата няма един ред за побоищата, макар 15 от общо 17-те бити са си извадили медицински свидетелства, като част от тях са издадени в "Пирогов".
Седмица по-късно, на 21 януари в Костинброд пристигат окръжният прокурор Маргарита Попова, шефът на столичното следствие Цветан Димитров и следователят Боби Сарафов (сега зам.-главен прокурор- бел.ред.). Искат да бъдат намерени битите, за да бъдат разпитани.

Макар пострадалите да са добре известни в града, прокурорите получават странен отговор от шефа на районното полицейско управление - полк. Йорданов - той не можел да доведе пострадалите, защото сега не може да ги намери и му е свършило работното време?!?
Маргарита Попова, Цветан Димитров и Боби Сарафов виждат единствен изход от бездействието на МВР чрез писмо до президента 
Петър Стоянов. В него те описват "трагичен, драстичен инцидент в "Олинеза" и се оплакват че "вместо действия от страна на органите за охрана на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпление, гражданите срещнаха отказ от изпълнение на служебните си задължения".
"За такъв чудовищен инцидент българската и чуждата преса до момента не са информирани.

Той провокира дълбоко гражданската и професионалната ни съвест, постави за пореден път много въпроси: "Кой къде стои в обществото? Това ли е моделът на гражданското общество?! Къде унижените и малтретирани млади хора ще бъдат съпричастни от сега към проблемите на страната?!", пишат те до президента.

Впрочем сагата в съдебната система е не по-малко тягостна.
Първоначално са бити 17 души. 15 от тях си вадят медицински свидетелства. Само 12 от тях застават пред съда. Накрая само 5 от битите, изтезавани и унижавани работници разказват ужасяващата истина за гаврата от страна на Христо Кръстев и Станимир Жарков.

Според обвинителния акт Кръстев и Жарков извършвали изнудвания, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост. Кръстев отговаря и за нанасяне на лека телесна повреда на работничка. Деянията са извършени в различно съучастие на двамата с непознати лица. Срещу Кръстев бяха повдигнати седем обвинения, но той беше признат за виновен само по три Жарков отговаря пред съда за 12 престъпления, но е осъден по пет от тях. Докато тече делото Кръстев и Жарков са на свобода срещу парична гаранция от по 2000 лв. 

Прокуратурата иска да им се наложи максималната предвидена в закона присъда от по 10 години затвор. На първа инстанция в Софийския окръжен съд, на 20 ноември 2000 г. Станимир Жарков и Христо Кръстев са осъдени да лежат по 5 години ефективна присъда и да платят 5000 лв. глоба. Присъдата в Окръжния съд е подписана с "особено мнение" от съдебния заседател Иван Дамянов. 

Той държи до последно двамата да получат по 10 години затвор за двамата бизнесмени.Както винаги, в Апелативния съд нещата започват да изглеждат различно. Там сагата се точи цели 3 години. През ноември 2003 г. апелативните съдии преквалифицират обвинението на Кръстев в по-леко и намаляват присъдата му от 5 на 3 години затвор, Жарков пък е осъден на 2 години затвор. 

Голямата разлика е, че и двете присъди вече не са ефективни, а условни - с 5-годишен изпитателен срок. Намалени са и глобите на двамата с по 1000 лв. Така Кръстев и Жарков трябва да платят по 4000 лв. Година по-късно, през 2004 г., Върховният касационен съд потвърждава присъдата на апелативните съдии.

Нито един от работниците от двете набедени за кражби бригади вече не работи в "Олинеза". Сред тях цари омертата, но според слуховете в Костинброд, били млъкнали срещу солидни парични възнаграждения. Част от получилите премия за мълчанието си дори убеждавали бившите си колеги да се откажат от показанията си. 

Работниците просто са били разменна монета в една по-голяма игра - кражбите на две палета майонеза всъщност били измислени, за да оправдаят липсите пред съдружниците си, които живеели в чужбина. Така, независимо от свестните прокурори, намесата на президента Петър Стоянов и обсъждането на въпроса в българския парламент, Кръстев и Жарков не лежат нито ден в затвора за гаврата с работниците във фабриката. 
Управителят Христо Кръстев, който впрочем и досега продължава да управлява "Олинеза", и бизнесменът Станимир Жарков, който за малко да стане кмет на Божурище през 2011 г., очевидно се ползват с големи протекции.