Стигнахме до абсурдно място в развитието на страната или до абсурдно място в деградацията на обществото.

Няколкостотин жени протестират от месеци за проблем, който поставят от години. Защо абсурд? Да помислим политически. Министър-председателят на страната Бойко Борисов се държи като ляв популист, който след дълги терзания подхвърли едни 150 милиона лева и очакваше протестът „да му се махне от главата“. Този човек твърди, че е десен (не, че някой вярва в това) и членува в Европейската народна партия (не, че и там някой вярва в това). Добре, че е Орбан, за да може нашият да изглежда възпитано.

Отсреща му са угнетени и борещи се за достойнството си да съществуват хора. Но се оказа изведнъж, че те искат реформи, а не просто едни пари!

Кой тук е десен във вижданията си за управлението? Искащият реформи и ефективност, или мятащият пачки от обществените пари? На всичко отгоре е ясно, че тези хора не са просяци, а искат да получат шанс да работят. Сега нямат такъв. Ако приемем, че има 80 000 души с увреждания, значи други 80 000 имат забрана и невъзможност да допринасят за хазната и Брутния вътрешен продукт на България. Те работят като денонощен помощен персонал. В Европа се чудят как ощетените да започнат работа, а тук съсипваме и здравите. Кое е ляво и кое дясно?

Тоталният кретенизъм в идеологическите словоблудства накрая опира и в казионни структури, отглеждани на хранилката от нашите пари. Те имат ангажимента да обичат властта, пише Арман Бабикян във вестник "Сега".

Резултат - поддържаме слугинаж на заплата, декласираме десетки хиляди здрави български граждани, не искаме те да работят (макар че някой може да е българският Бил Гейтс) и подхвърляме пари в нереформирана система, от която печелят избрани фирми за помощни средства за инвалиди. Ето това е абсурд, който стига до корупция, но това още не е хуманната част! Това е просто територия на фалшивите идеологически спорове.

А иначе, Господ е ощетил тези хора и ние сме решили още веднъж да ги ударим. Като държава! Защото държавата, това сме ние. Колкото и да не ни харесва. Дайте си сметка за нещо просто, но ужасно - тези хора тайно се молят да не си отидат от този свят преди децата си, защото няма да има кой да ги гледа. Разбирате ли? Кой родител би се молил за това? Разбирате ли, г-н Борисов, какво значи да се молиш детето ти да си отиде преди теб? Не, няма да си го признаят, но това е ужасната истина. Така е заради Вас и начина, по който е организирана структурата на държавата ни.

Наслушах се колко била сложна процедурата и детайлите. Първо беше до лятото. После до края на септември. Сега до октомври... Но кой октомври? Всемогъщият Борисов не можел да се справи. Същият, който за пет минути уволни председателя на парламента, не можел. Айде, бе? Кой ще повярва в това? Над 2 милиарда лева излишък имало! Ами, хайде де? Едно стадионче за 100 милиона лева се реши с щракване на пръсти, нали?

А скръбта и смъртта се оказаха трудни за преодоляване.

Че кое е по-важно от живота? Може би само достойнството. Но къде е то, когато се криеш от жени? Имаше някога едни, които искаха да му „пипат мускула“. А сега има други, които просто искат живота си, но той се крие от тях. Някой помни ли, че ние сме го назначили да харчи парите ни? И тук отговорът не е: „Нинова да не би да е по-добра?“! Писна ми да слушам тази глупост. Това са нашите пари днес и ние решаваме. Когато не работиш за мен, те уволнявам. Така е и с Борисов. И майките го разбраха. Затова протестират и блокират. Искат Системата да бъде пречупена, защото ги лишава от живот, а всички нас, останалите, от достойнство и пари.

Властта на Борисов употреби целия си арсенал от мерзост срещу тези майки. Сега ще изброявам. Първо се оказа, че „били получили един милион отвън“, за да пречат на властта. Стар номер, но у нас понякога минава. Тайни зли сили (например Сорос или Путин, по избор) изпращат пари и започват да съсипват щастливия живот у нас. Пеещите медии го подхванаха, но лъжата бързо рухна. Не само това, но лъсна хранилката на казионните структури. После се оказа, че едните са легитимно страдащи, а другите - нелегитимно, защото властта не ги е признала.

Смях и унижение. Сякаш има законни и незаконни увреждания! Последва опит за контрапротест - позабравено понятие от инвентара в мандата „Орешарски“. Производителите на продукцията са все същите. Резултат - нула. Майките просто купиха играчки за плажа на депутатите. Смях през сълзи.

После решиха, че образът на злото е омбудсманът и дори изгониха Мая Манолова от национална среща. Искала рейтинг и затова им помагала. Тя им предложи оставката си и мозъците им блокираха. И така не стана. Пътьом във водевила на властта премина и оставката на социалния министър, но майките се оказаха мъдри. Те знаят, че само Борисов решава и със смяна на бушони няма да се реши въпросът. Като приключиха упражненията с „тоягата“ се стигна до „моркова“. Вкараха ги в парламента на разговор с министри, излъгаха, че имат споразумение, и от Зимния дворец „Аврора“ гръмна, и премиерът им метна 150 млн. лв. - да се оправят там! В това време обслужващите медии тиражираха, че БСП са ги „яхнали“, че извънпарламентарната десница ги „яхнала“, че Слави Трифонов им дърпа конците и какво ли още не...

А те, Майките, искаха просто реформа, за да живеят като нас.

Като човеци. И се усмихваха, защото знаят, че при такава мъка само идиот би търсил задкулисни мотиви.

Да видим сега кой е с увреждания? Изглежда ние, формално здравите. Защото не сме до тях. Масово до тях. Ние сме по заведенията и пред телевизорите. Едни са прекалено умни и живеят в театрите, университетите, БАН, пишат книги, правят филми и философски заключения. Те са дестилирани и ампутирани, защото да си гражданин явно е мръсна работа, а да си личност е прекрасно, особено в неделните предавания. Другите живеят в риалити формати, молове, бира и луд интерес по разводите в чалга семействата. За тях всичко е днес. Утре почти не съществува. Едните са елит, а другите са много. Има и едни трети, които са убедени, че ще помогнат само когато и на тях им помогнат. Те са недоволни от заплатите си, от плочките в града, от дупките по шосетата, от къщичките на кълвачите, от парите за археологически разкопки, от правото да кърмят в моловете...

Те са граждани на разменни начала

Даваш, за да ти се даде. Стар принцип от античността, който описва най-общо взаимоотношенията с боговете. Колиш теле в името на Началника горе, а той ти пуска дъжд, за да имаш реколта. Този вариант идеално работи за Борисов. Удобен му е. Затова и медиите често отбелязват кога премиерът е бил ядосан и кога е в настроение.

Но всички са във "Фейсбук" и там най-добре се виждат страстите. Всенародно щастие настана, че няма да бъде убита кравата Пенка, и всенароден гняв за козичките на баба Дора! А за хората? За човеците? Толкова ли се мразим вече един друг? Майките именно в това не могат да повярват. Защото са давали живот на човеци. А човеците ги няма.

На народ, съставен от козички и крави, му е достатъчна и каракачанката на Бойко, за да бъде управляван. Щях да кажа нещо за Михаил Булгаков и пиесата „Кучешко сърце“, но се отказах. Щеше да е прекалено сложно и нямаше кой да го чете. Време е за промяна! Време е да изберем кучето му!