Вотът за парламент роди доста парадокси. 

Така например системата за разпределение на мандатите Хеър-Ниимайер отреди депутатско място за човек, чиято листа е събрала едва 778 гласа. Става дума за режисьора Максим Генчев, прочул се преди години с филм за Левски (бел.ред. "Дякон Левски"). Той водеше листата на "Изправи се! Мутри вън!" в Кърджали. Именно там коалицията взема едва 1.1%, тоест четири пъти под собствения си национален актив. Но разпределението й отрежда мандат. Още по-куриозно е, че БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" имат съответно в Кърджали над 8%, 5% и 2%, но остават без народен представител от региона, пише вестник Сега.

Самият Генчев получава едва 69 преференциални гласа за себе си. Към тях обаче се добавят 562 бюлетини за коалицията, на които няма отбелязано предпочитание - а такива по закон отиват за водача на листата.

В друг малък избирателен район - Силистра, разпределението също е любопитно. Там ГЕРБ и ДПС са събрали два пъти повече гласове от БСП и "Има такъв народ", но четирите мандата се разпределят наравно - по 1. А "Изправи се! Мутри вън!" са подкрепени от 1490 души, тоест два пъти повече от Кърджали. Но пък за нея няма мандат в Силистра.

Модерни хора

А в Хасковското село Зорница куриоз се случи още по време на гласуването - 100% от вота се оказа машинен. От 174 избиратели 168 подкрепиха ДПС. Селският кмет обясни, че няма изненада, тъй като хората отдавна били дигитализирани чрез телефони, вайбър и другите модерни технологии.

Партийни водачи изостават

По преференции някои партийни водачи се оказват изпреварени от кандидати, разположени по-долу в листите. Цветан Цветанов - бившият зам.-шеф на ГЕРБ, а сега лидер на "Републиканци" за България, е изпреварен и в двата избирателни района, в които се състезаваше. Във Велико Търново пред него са вторият и петият в листата, а Цветанов излиза победител по преференции, само защото към неговите 76 персонални гласа се прибавят още 750 без отбелязана преференция, които взима като водач на листата. От това удоволствие обаче е лишен в Благоевград. Там Цветанов взима 83 гласа, заедно с още 447 бюлетини без преференции - общо 530, а вторият в листата Атанас Камбитов - 538.

Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО, оглавяваше листата във Варна и получава 1519 преференции. Вторият - Иван Иванов, обаче взима двойно повече - 3806. Правилото за първенеца в листата обаче отдава още 3149 безименни гласа за Каракачанов. И в плевенската листа го изпреварва вторият Калин Поповски, който 1136 персонални гласа срещу 856 за партийния шеф. И тук обаче сработва правилото за предимството на водача.

Атанас Атанасов, лидер на ДСБ и съпредседател на "Демократична България", получава 3489 преференции в столичния 23-и МИР, което го оставя след петия в листата - икономиста Георги Ганев с 4191 преференции. Като водач на листата обаче, Атанасов печели служебно, тъй като му се добавят 31 579 бюлетини без отбелязани предпочитания.

Слабо представяне

В огромното мнозинство от секциите в Турция ДПС получава между 80% и 90% от гласовете. Впечатляващо изключение прави една от секциите точно в турската столица Анкара, където движението взима само 39 гласа от общо 87. По 15 бюлетини са пуснати за ГЕРБ-СДС и "Демократична България", 5 за БСП, по 4 за "Възраждане" и "Има такъв народ", 3 за "Изправи се! Мутри вън!" и по един глас за "Атака" и "Глас народен".

Кой не обича преференцията

Отговорът е: избирателите на ДПС. В Кърджали за партията са подадени общо 44 599 гласа. Отбелязаните предпочитания за кандидатите са едва 1937, или малко над 4 процента.

1000 страници грешки

След изборите данните от секционните протоколи са въведени най-напред в районните комисии, а след това повторно в ЦИК. При сравняването на двата комплекта данни – въведените в РИК-овете и въведените в ЦИК, са установени несъответствие, които изборните комисари поместват в специален анализ. Неговият обем възлиза на стряскащите 1021 страници. На трудно разбираем технически език в него се споменават проблеми с преференциите, с контролите в протоколите и др.