Днес е Видовден.

Това е един от най-старите и самобитни български празници, който се чества на 28 юни.

Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида – сестра на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей.

В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!“.

Според преданията, Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. Вярва се още, че на Видовден всичко сторено излиза наяве и всеки ще си плати за извършените злини. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени грехове.

Според старо народно поверие “Елисей и Вида са брат и сестра”, които “пускат градушката”. Техен помощник бил св. Марко Градобия, който носел ледените зърна на градушката в кошницата си. Бабите казвали: “Видо-види, Герман гърми, Въртоломей гърми и върти, а Лисе – лиска, та вали!”

Рано сутринта на Видовден жените тръгват по полето да събират билки и най-вече “видова трева”, която според народната вяра лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си. Момите се мият с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да се „видят“ хубави на момците през този ден.

Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.

Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. А по света се чества в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия.