Съвременна приказка, която връща вярата в доброто.

И в наши дни се раждат приказки, които ни връщат вярата в доброто. Животът на Ачо и съпругата му Петя е точно такъв разказ. Тяхната история ни отвежда до земи, обвити в прегръдките на Предбалкана. В подножението на пещерното царство, където три реки преплитат води. Първата ни среща с тях е край малка каменна къщичка между село Карлуково и родния им град – Луковит.

"Това беше една стара спирка, която натоварваше района, беше почти съборена и не се вписваше. Направихме я на информационен център. Върши си работата, винаги е отворена. Интересното е, че вече втора, трета година, да не и 4-та си стои по такъв начин – постоянно отворена. Никой не й нарушава цялостта по никакъв начин, чисто е и вечерно време свети и създава някакъв уют" - разказва Ачо, предава bTV.

"Това място е наречено най-малката библиотека в света, която съхранява само една книга, но това може да е една от най-големите книги, които някой е виждал. В нея е събрана е информация за някои от многото забележителности в района на Луковит и има съвсем кратка туристическа информация, за да знаят хората дошли по тези места, къде какво има" - казва Петя.

Дълги години Ачо бил инструктор по пещерно дело, а Петя се е посветила на историята и археологията. Любовта към родината ги събира. Създават собствен бизнес, а с изкараните от него пари се опитват да направят всичко възможно, за да опазят природните и културни богатствата на родния им край. Не искат нищо в замяна.

"Човек застанал в пещерата, пред очите на Бога е твърде малък, в сравнение с нейното величие. Може да се замисли за много неща от живота, да промени съзнанието си, да мисли по-положително. Да открие красотата в детайлите. Причудливите форми на камъните, лечебните капки на Проходна. Когато ви капне капка от огромния свод се сбъдват желания. Важно е може би да повярваме в чудесата, за да им дадем шанс да се случат" - споделя Петя.

"В това, което вярваш – това виждаш и това получаваш. Можем само да благодарим, че имаме възможността да живеем в такъв богат район, на история, на духовност. Тук са съсредоточени 12 храма, пещерата "Проходна" пак е стар тракийски храм, "Повъртеника" е също тракийски храм. Аз от малък съм израсъл тук сред скали, пещери и винаги съм бил сред природата. Искаме да променим нещата - всичко да бъде природо съобразно и нищо да няма излишно и всичко да си е на мястото. Някой, който да дава пример, да прави пътечка и другите да вървят, който иска… " - споделя Ачо.

Пътувайки в района, от полските поляни до сивите асфалтови пътища ще ви усмихват каменни цветя, ще ви огряват дървени слънца, ще ви насочват причудливи табелки, ще ви се прииска да се снимате до приказните скулптури. Всички те са подарък от сърцата на тези двама българи.

Мечтата на Петя и Ачо е да превърнат района, в който живеят в райска градина. Затова те полагат много усилия за животинските и растителните видове в местността и не случайно във водите на река Искър вече плуват водни лилии, донесени чак от другия край на България, а именно от Ропотамо.

В близост до искърското дефиле те са построили къща като от приказките. Вратата е винаги е отворена. Всекидневно стотици любопитни туристи влизат свободно, за да разгледат, без дори да подозират, че къщата не е туристическа забележителност, а си има собственици, които през почивните дни могат да бъдат намерени именно тук.

"Ние не сме я правили с такава цел туристическа, просто поради интереса на хората не сме ги спирали, не сме ги ограничавали да се разходят" - разказва Петя.

Всяка сутрин сърцето на Петя ражда по едих стих. Нейно вдъхновение е природата в района.

"Имах нужда в даден момент да си изразя емоциите, без да ги изразявам гласно, просто така тихичко. Не съм публикувала много стихове, по-скоро се радвам, когато сме публикували стиховете на моите познати, отколкото да съм имала желание да публикувам моите и споделях тяхната радост" - споделя Петя.

Част от стиховете на Петя откриваме и на карта със съкровища, закачена на стената, ръчно изработена от нея с всички важни за района кътчета.

"Родино моя, раждала хляба на дедите ми, целувам твоята корава десница и моля те остани в мен завинаги добра. Аз гражданин на света и син на България, аз просто те..."

Петя казва, че е написала този текст, като оставила последната дума с многоточие, за да чува по-често от хората, че обичат България.

Излизайки от дома на семейството забелязваме и една птича кооперация. Дървената постройка, която Ачо и Петя са изработили приютява три различни вида – кос, врабчета и синигери. Не далеч от тук се намират и скалните скитове над Искърското дефиле – убежища на монаси, обособени в естествени скални ниши. Тук се намира и скалния феномен Струпаница - най-голямото древно срутище на Балканите.

Иван е дългогодишен приятел на семейство Йорданови и вдъхновен от добрините, които те правят също редовно се включва и инициира добри каузи. Той ни води до скалния манастир "Св. Никола", който е възстановен и е изграден път до него, благодарение на Ачо. 

"Десетки кубици бетон са излети тук през 2011г. До тогава манастирът беше достъпен само чрез козя пътека - за възрастни хора и малки деца - невъзможно. Всичко това беше с цената на нечовешки труд и усилия. Младежи от цяла България дойдоха до помогнат. Представете си човека на жива верига, от ръка в ръка, торби цимент, камъни… Все пак това е част от културното наследство на България и заслужава да бъде видян" - разказва Иван Иванов.

Над 60 метра стълби от бетон с метален парапет, както и дървена конструкция от стълби, за да бъдат достъпни всички етажи на скалното светилище. Добре окрепени стени, без да бъде нарушен и сантиметър от оригиналната архитектура на манастирчето. Всичко това провокирано от една икона, която Ачо намира точно на това място в скалите. Върху нея има древни надписи, които той иска да спаси.

Скалното светилище "Св. Никола" се намира в т. нар. Карлуковска света гора. Тук има сведения за 12 скални манастира, 3 от тях са преоткрити и в наши дни, но само два са достъпни.

Района около родния град на Ачо и Петя - Луковит се гордее с изобиолие от природни и исторически богатства. Не успяхме да ви покажем всички, затова обещаваме да се върнем. Обиколката ни в "долината на надеждата" ще завърши като в приказките - на плаваща къщичка, която Ачо е изобретил този месец, за да плава по лечебните води на река Златна Панега и да популяризира еко-пътеката и гео парка там. Отново безвъзмездно. 

"Всъщност ние започнахме да правим понтон да бъде в езерото и по време на изпълнението на пантона ни дойде идеята да направим една приказна къщичка, която ще радва погледите на хората и туристите, които идват в нашия район. Бяхме сигурни, че ще бъде една добра атракция и ще предизвика интерес" - споделя Ачо.

"Това е нашата приказка, разказана от нас. Посланието й е да бъдем по-добри и да си помагаме, да се радваме на природата и на живота. Доброто си е добро. Прави добро, хвърли го в морето и то само ще те намери" - казва Ачо.