На 29-и юни Българската православна църква почита паметта на двама от учениците на Христос – Светите апостоли Петър и Павел.

Честито на всички, които носят имената Петър, Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя и Камен. В традиционния български бит Петровден е един от най-почитаните празници през летния период. Според поверието празненствата днес са за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки. Очаква се от 9,00 ч. днес Мелнишкият епископ Герасим да възглави празничната литургия в столичния храм "Св. ап. Петър и Павел" в квартал "Разсадника". Половин час по-късно Негово светейшество патриарх Неофит ще оглави празнична литургия в Лозенския манастир "Св. Петър и Павел."

Според Новия завет Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл Петър, което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.

В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш" (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни осъден на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

Според традициите в някои райони на страната Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. В много селища на този ден се колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

Традиционно е днес да се заколи жертвено животно в чест на светците, обикновено петел. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността, заради което той често е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.